Звездите изгряха,
разкъсаха мрака,
намигна луната
нейде в душата.
Сърцето забумка
(като стара камина),
в стаята втурна се
топлината на милото.
Уюта прегърна-
като нежен любовник-
спомен завърнал се
с аромата на роза.
Умората сля се
 с усмивка в съня...
Тръгвай нататък,
към новия ден.