Части от себе си
вечно раздаваш,
поемайки удари
в чужди измами.
Вини си намираш
в огледалото празно,
боклуци изриваш
от сърцето измамно.
Раждаш се с истини,
умираш от смях
вяра изгубваш,
намериш я пак...
Изплиташ въже и краища връзваш,
вървиш всеки ден към ада....
Забързано...

е път към рая, Шерко:)))

кога ти го разказах за себе си?
Благодаря за начина, по който си го пресъздала...

Оптимисте мой обичан!
Цун.

Накарахте ме да въздъхна доволно.
Благодаря:)))