Нима можеш да кажеш на вятъра,
понесъл безброй аромати
галещ косите разбъркани,
пресушил сълзите....празен...

Нима можеш минавайки
по морскя бряг пясъчен,
съхранил стъпки на влюбени,
да вярваш,че празен е...

Нима в синевата загледан
не виждаш крилата свободни
родени в мисъл ласкава,
запазени само за тебе..

Поздравления , изящен стил !

не ни трябват уши, за да усетим вятъра, ласката на пясъка или ширината на простра!
прегръщам те, миличко
чудесен стих!

Не винаги видимото е истинско.
Благодаря ти,раздаваш усмивки.

трябват ми думи.Мразя да ме изпълва тишина.
Бога ми,понякога заглушава света.
Обичам те,дечко.