Гори под нозете,
в сърцето е лед.
Прегръщам вини
с омраза загърнати,
отричам подред
признатите истини,
показвам навред
юмрука си стиснат.
Жажда гася
с викове болка,
рани превръзвам
с бодливата тел...
остана душата ми боса...
Дали в теб е моя мехлем?