От няколко дена ме нападат едни размисли.....за майката.
Кое точно прави една жена майка?Дали е достатъчно раждането и отглеждането на дете?Едва ли...
Познавам родителка направила всичко по силите си да отдалечи децата си от дома,да ги настрои един срещу друг,да се възползва от всеки един от тях поотделно.....Познавам жени,за които чужди деца говорят като за майки.
Дали е въпрос на вътрешно усещане?
Често ми задават въпроса как искам да гледа на мен дъщеря ми-като на приятелка с която да споделя,или обикновен родител?А аз се питам защо е това "или",защо да не имам и двете?
Естествено-искам дъщеря ми да споделя с мен.
Но някак ми е неприемливо да съм приятелката,предпочитам Майката!

баланс между приятелството и родителството. Дъщеря ми вече е много голямо дете, но когато ми каже:"мамо" усещам онова мъничко и беззащитна същество, чиито крачета и ръчички целувах до полуда :-)
Майчици!!!

аз така-баланс искам.Може би защото никога не съм чуствала майка си приятелка...важно ми е дъщеря ми да ме чувства такава.

не изключва другото, считам че добрия родител е и добър приятел

известно време,имам странното усещане,че ме приемат в по-голяма степен за приятел-това ми предизвиква лек дискомфорт:(Така де-къде ще дявам авторитета си.Това с равновесието го опитвам-трудно е като ме гледа от високо щерката.

не се притеснявай колкото по-порастват, толкова повече така ще те гледат :)))

:)Vmakni malko ironiq,no s obi4 i usmivka-pomaga:))))!Uspeh!