Черният град...
Разстлал пред нозете ми
суетна пътека,
с червени желания
и бели надежди.
Черният град...
Със страст ме посрещна,
призова ме в олтара
на грешните срещи с горещи тела...
и аз се отдадох.
Черният град...
С тишина ме изпрати -
фигура черна в самотната нощ...
Без звезди и фанфари.
Черният град!
Не той е виновен,
че Ангелът бял
след мене не влезе.
Черният град?
Той е само пионка на
черния разум... човешки.

.........................

Огледах се... в очите тъжни
на Ангела бял...