Нарисувай ми страст, 
обвита в мълчание. 
Нарисувай екстаз, 

Обичах ли някога
с онази любов,
от поетите хвалена

Неусетно минават годините...
Хей,приятел,я забави!
От туй бързане забравих минало

Казват,всеки човек
уникален е в своята вътрешност.
В хаоса мой подреденост?!

Сещам се за теб и се усмихвам.
Изпълва ме приятна топлина
спокойствие познато ме обзема-

Певецо,защо си тъй мрачен,
живота ти не е ли песен?!
Певецо,защо си самотен,

Събудих се от плясъка
на крила прегърнали вятъра
Луната се криеше не много далеч-

Питам Тишината:"Какво е Любовта?"
Тя ми отговаря:"Сбъдната мечта"
Самотата се намесва:"Затворена врата е."

Не помня кога се случи и как влезе в живота ми.Навярно ти знаеш Слънчо.
За мен началото бе 25.08.07г.
Обадих и се по телефона,защото бе написала,че я боли...някак знаех,че аз съм причината.

Викнах мъглата в очите си-
в огледалото болка да скрия.
Поканих буря в прозорците-

Приех те във мен
като нещо нормално-
създадох ти дом

Прекрасен си!
Във свежестта на утрото
прегърнал нощни спомени