Загледан  в залеза, се връщаш
към всички минали неща.
С невидими ръце прегръщаш
и детството, и младостта.

И вчерашният ден избяга,
не можеш да го стигнеш ти.
В душата ти мъгла поляга
и тъжна мисъл те гнети,

че всичко е неповторимо
и няма връщане назад...

Но виж, децата ти любими
след теб, по твоя път вървят.

Вярно е и хубаво изразено в стихове!

Благодаря за прочита и за подкрепата, Роси!
Спокойна вечер!

Чудесен е оптимистичния мотив,който си вложила накрая за да разсее тъгата,с която е белязано началото.

а ми се иска да сложа поне още 20 за това стихотворение! Поздрав, Ели!

Вашите думи ме окриляват...
Признателна съм ви.
Бъдете здсрави!