Омръзна ми от толкова болка,
от толкова нещастни хора.
От замислени физиономии,
от вечни проблеми.
Защо в нашата държава-
мечтите винаги са непостижими и големи.
Защо лесното -винаги е трудно?
Защо на хората се гледа като мравки.
Защо вместо да е бързо,
винаги е мудно?
Защо за всяко нещо трябват справки?
Не му ли писна на народа вече!!!!!!!!!!
Да тегли,да се свежда и да страда!
От петвековно робство се освободихме,
а сега превърнаха ни във никога неизригваща лава.
Живеем,само вкъщи си роптаем,
затваряме се в себе си,във клетки.
Работим за комата хляб насъщен,
и плащаме безбожните си сметки.
А нашата България къде остана?
Къде са силата ,духа ни?
Ей българино,
светлина винаги има!!!!!!!!!!
Победата пък е в стила ни!!!!!!!!!