Търся студ да прегърна-
да се влее в кръвта до замръзване.
Искри......пожари и влюбване-
реалност скрита в летежно безумие.

Търся път назад да се върна-
в спокойната радост обичане,
далеч от опасното влюбване,
от любов завладяваща с вричане.

Търся себе си....теб все откривам-
усмивка в очите привлича ме,
в изгубена мисъл се скривам...
Е как да прегърна отричане?!??

Поздрави за поста

Благодаря ти!

крие в себе си повече болка и нещастие, от колкото опасното влюбване...всъщност кое му е опасното, че е толкова хубаво, интензивно, насищащо-недостатъчно, прекрасно до полуда и каращо живота да пуслира във вените? Вричането е безплоден опит на разума да се опита да предскаже несвършване на щастието...и винаги търсим в себе си, дори в другия...но дори влюбването да не води до никъде, пак се намираме, някак по-добри, по-осъзнати и по-истински...стига да знаем, какво е да обичаш без да отричаш

Благодаря Ви за коментара!
Много истина има в него.
Благодаря.