Е..случи се-момента дойде:
изправяш сe сам в тишината,
събличаш ден подир ден,
разкъсваш бавно душата....
Издирваш илюзии,смисъли,
останки разбити мечти.
Всеки атом крещи от безсилие
пред самотата на минали дни.
Часовникът стаята пълни
с ехо от чужди следи-
напомня венеца от тръни
и болката да си жив.

но звучи много тъжно. Поздрави!

Такъв миг улових....Усмихнатост ти желая!