Пак в миналото раждаш се,
прегърнал болка.
Пак викове  изваждаш-
като тъмен облак,
пред слънцето поставен-
да избегнеш огъня
очите ти  опарил...
Пак искаш да приема,
че пътя е един.
Че няма друга схема
освен разруха,дим.......
Ще искам ли да бъда
цветната дъга,
захвърлена на пътя
на твойта самота?
Ще мога ли да раждам 
усмивките в деня,а нощем
да прогонвам кошмара от съня?
Не знам какво ще избера.
Но днес съм с теб.Сега!

Невероятно красиво - Ще мога ли да раждам усмивките в деня,а нощем да прогонвам кошмара от съня?

Поздрави!

Ще мога ли да раждам
усмивките в деня,а нощем
да прогонвам кошмара от съня?
Не знам какво ще избера.
Но днес съм с теб.Сега!

s mnogu emocii:)
pozdravi

Изглежда сме забравили колко сила има в обикновенните човешки отношения.
Бъди здрав и усмихнат!

Благодаря ти!