Понеделник.Най-трудният ден от седмицата.Цяла сутрин мих и чистих след олелията през почивните дни.Времето едва се точеше за разлика от градусите,които за броени минути достигнаха +35.Това е любимият ми сезон,любимите температури,само да не бях на работа!
В парка бе абсолютно празно.Подхванах игра със слънцето-кой ще издържи по-дълго на едно място.Глупаво,но ми доставяше удоволствие илюзията,че то бяга от моята издръжливост.
В един такъв момент,когато бях грабнала стола,за да го преместя на по-слънчево място се появиха клиенти.Мъж и жена-около 25-30 годишни.Красива двойка!Избраха сенчеста маса и се настаниха,като жената не спираше да говори.До момента в който им занесох поръчката.
В това мъртво време ми се сториха много по-привлекателни от прекъсната игра,така,че седнах недалеч от тях.Всъщност достатъчно близо,за да наблюдавам движенията и мимиките,но без да чувам разговора.Тъкмо се настаних и се случи....
В началото съвсем леко го докосна-като да докаже на себе си,че е истински.После...впи се в него горещо,жадно.Малки капчици свежест заблестяха в крайчето на усмивката,два реда белота с нежност потънаха в чуждото бяло.Капки пот се спуснаха по челото,като извинение за нарушената цялост.Бързаше.Съревноваваше се със слънчевите лъчи промъкнали се край опиянените устни.Дори появилият се изневиделица лек ветрец не успя да се промуши между тях..
-Скъпи,свърши.Хайде да тръгваме-това е само клечката.
Усетих,че се усмихвам изхвърляйки опаковката от сладоледа.

Прекрасно....

Липсваш:))))