Пак питаш какво е отричане.
Ще опитам да ти разкажа...
То е...като безцелно тичане-
няма знак за посока.

Най-силното твое желание,
стремежа-кръвта ти раздвижил.
Невъзможният писък,стенание
от изучено безразличие.

То те държи като котва
сред пустиня от спомени.
В сивотата преди мрака-
там където бездомен си.

Дали знам какво е отричане?
Не.В деня съм....все още.
Но послушай вечната скитница-
не отричай безлунните нощи!