Денят завършва уморен,

с изпразнена надежда.

Ноща изтрива лицемерие,

намята старата одежда,

с втъкани нишки самота.

Преглъща чашата тъга

с мезе усмихнат спомен,

помахва вяло на луната

и втурва се....

Към изгрев огнен!