Тичахме някога свободни от себе си.
Гонехме вятъра и връщахме времето.
Прегръщахме смях,подритвайки бремето.
Себе си бяхме-пораснали временно.

Тичаме днес след оня що духа,
с торба интерес и лъжа под сюртука.
Преглъщаме сълзи,дори ежедневие.
Никога същи,но с мечти за безвремие.

А"вчера" и"днес" спорят за"утре"
подмятайки фас и скрита поука.
"Утре"прегръща някакво чувство
в което сме същите.На себе си нужни.

А"вчера" и"днес" спорят за"утре"
Нека си спорят, а ние сме тука!
Поздравче за теб!

Pozdrav ot men..

Само усмивки да има в дните ти!:)))