Какво правиш със себе си?!?
Къде скри пак усмивката?
Дали спусна завесата?
Не чакаш ли прилива?
След теб тръгвам в съня си
понесла надеждата
да е цветен деня ти,
а съня безметежен.
С теб спорове водя
за вина и невинност,
все още опора си
макар и невидим.
Звуча ли ти тъжна?
Не съм уморена.
Ноща се завръща
и пак ще съм с тебе.

Да... не е задължително да сме седнали в скута на някой, за да го чувстваме като опора. Познато. Докато е опора, очакването за свършек на една раздяла е живо.
Харесах твоя свят! :) Даже си пофилософствах :)

и аз така си помислих :))

Надеждата....тя е като времето-неизчерпаема!

Раздялата наложена от разума....по-добре да бяха километри-те се преминават.
Прегръщам те!!!!И повече усмивки да има:)))

Ето това е най-важното: Ноща се завръща
и пак ще съм с тебе.

Поздрави!

Не искам да те обидя,но от доста време в мислите си
те наричам Спарта.Да,прав си.Когато обичаш няма маловажности!
Благодаря,и поздрав за теб:)))

и любопитно.Анонимен,защо изтрихте коментара си?!??