От страх ли....защо..-предлагаш гърба си.
Но не за опора,а тръгнал по пътя си.
Не питаш дали ми останаха сили
да махам с ръка на всичко отминало.
Твърдиш,че смъртта зарад мен би пребил,
но как ще я видиш щом си се скрил....
Дали лекомислено с думи играем-
приятелство в мисъл,с дела го предаваме...

Хубаво стихче!

Понякога наистина не осъзнаваме силата на думите.
Усмихнат ден ти желая!:))