Самотно крещи
тишината в ръцете ти.
Слънцето свети прибрало лъчи.
Уморено пристъпват нозете,
по забравени в мрака следи.
По стъклата замръзват картини
от отминали смях и сълзи.
Твоите длани изтръпват
в усилие да ги стоплят...
Боли.

Самотно ли
давай с нея и Ти
не се увличай по друго
може би това е начина, нали
да се спасите от сили зли...

Поздравче, Прекрасна!

че споделяш тъгата ми.
Прегръдки от мен!:)