Да се почувстваш сам в тълпата,

невидим за приятели дори.

Когато пълна е душата

и няма с кой да сподели....

Дошло е време-събери багажа:

парчета изкрещяна тишина,

сЪлзи във веселието раждани,

стъпките на ехото в ноща

и думите в стените вграждани.

На огъня искрящата съблазън

с бутилка вино изгаси..

Но тръгнал..най-стръмната пътека запази!

Да може върнеш ли се някога,

постигната цел да оцениш.

Браво на философията ти и начина да я изложиш!:)

Прегръщам те с обич!