Имаше кладенец в стария двор.
Стар... поне колкото него.
Понякога пълен бе с жива вода
и пиехме я...с шепи.

Пръски летяха около нас,
разказваха за лято и люляк.
Носеха в себе си светлина,
която после сънувахме.

Имаше кладенец в стария двор.
Отдавна сякаш пресъхна....
Нощем поглеждам в него отгоре
и смеховете дочувам.