Отново те виждам,
но някак смирена-
без онзи цинизъм,
че за мен си творена.

О,пак си красива,
могъща и страшна,
но днес търпеливо
изчаквам.Не пламвам.

До вчера крещяхме си
юмруци размахали-
днес пак си млада,
а аз поумнялата.

Пред мен пак разсипваш
гръмотевици святкащи-
аз пак те обичам,
но с чадъра приятел съм.