Катерина въздъхна тежко.Знаеше,че времето и наближава.Страхуваше се....
Не за себе си-дните и минаваха някак,а нощите...пълни с болка,молитви и тъмнина
вече не я плашеха.Недоумяваше защо Той не и позволява да напусне света с достойнство. Какъв бе големият грях за който плащаше....?
Страхът и-виждаше,че внучката и не е готова,не би приела раздялата...
Но днес трябваше да приключи важна част от живота си.
Погледна дванадесет годишната си правнучка и се усмихна с нежност.
Беше будно дете-все разпитваше,опитваше нови неща.
Катерина помнеше съвсем ясно своите дванадесет години...

1935.В края на януари почина майка и.Баща и продаде малкото овце които притежаваха,а брат и, и по-голямата сестра вече работеха на чужди хоралСкоро,през април и тя щеше да напусне дома.
Трябваше да помогнат на баща си в изхранването на двете по-малки сестри.
Мъката по майка и се смесваше с вълнението и страха от предстоящото.
-Катерина!Къде се отнесе пак момиче?!-викна леля и,занимаваща се с обяда им.-Върви да видиш къде се бави Ленчето!
Катерина се усмихна и хукна навън.Ленчето бе палавата глезеница на всички.Осем годишно дяволче. Шест годишната Фиданка остана кротко седнала до огнището.Срещна сестра си по средата-седнала на прашния път,а стомната до нея.Като видя кака си,малката се усмихна със задоволство-знаеше,че до дома голямата стомна ще носи друг.Катерина се наведе,поглеждайки строго сестра си
и изведнъж..сякаш света изчезна...
Малката видя как кака и пада,и с уплашени викове хукна към дома.
Светът го нямаше.Светлината бе изчезнала в едно с уханията и звуците.
..........
Гледах ги седнали една до друга.Два чифта очи-едните пълни с любопитство,другите-
събрали цялата обич и нежност на света!Болеше!Как само болеше от молитвите
и нощем към Бог!Знаех ги всичките.Мразех Го,ревнувах....и Го молех да не ми я отнема!Баба и правнучка бяха потопени в миналото....
....
Съвършенно спокойна.Тъмнината я прегръщаше,люлееше я сякаш майка-детето си.
Нямаше страх и болка-само неясно очакване...Дали бе на път да види майка си и ангелите,или е била непослушна и прокълнатия ще я прибере?!?Тъмнината бе ласкава и някак уютна.Не знаеше колко време е минало,но знаеше,че нещо се променя.Черното започна да се изпълва с малки светлинки,пълнотата на тишината се нарушаваше от нечий дъх...
И тогава го вида-страховития мъж от картината над врата им,облечен със студена броня и сериозност.Липсваха само коня и копието.Погледна протегната му ръка и се усмихна."Време е да се прибереш у дома,малка моя."
Звуци...-пращящ огън,тих шепот...стъпки...ухания...
Катерина отвори очи.Топлото им кафяво потъна в тъмната тревога на бащиния поглед
-Слава на Бога!Върна се!-пълният с радостно облекчение глас я погали с любовта си
последван от нежната милувка на загрубялата ръка.
-Мислех,че майка ти те иска при себе си...32 дена!Света Богородице,благодаря Ти,че спаси детето ми!
....
-И после,бабо?Какво стана после?И как така Светата майка,нали мъж е бил?!?
Катерина се усмихна.Дали избора и бе правилен?Имаше 6 внука и 10 правнука...
-Знаеш ли на кого си кръстена,чедо?
-На баба Ганче,но и ти знаеш това,бабо.
-Да,разбира се.Но освен това носиш името на един светия-свети Георги Победоносец.Време е да те науча как се меси питка.

06.05.2008г.Беше традиция да се съберем всички около празничната трапеза.
Не пожела да остане в леглото-преместихме я в стола,начело на масата.
Повика Гергана и двете задържаха питката.Заедно.

"Свети Георги,благослови този дом,чедата му,хляба му.Дай им здраве и сили,да се борят,да пребъдат.Амин."