Тази нощ тишината царува.
Облечена в дъх на роса-
от очите нежно покапала-
скъп спомен подава ръка.

Тази нощ тишината прегръща.
С нежността на страстна любов,
с търпеливо безумство
на отдавна забравен Бог.

Тази нощ тишината отдава
на неспокойните-глътка покой.
Тишината скрита в жарава
на отминал огнен порой.
....
Тази нощ тишината съм аз.

Убийствено! Аплодисменти!

по-скоро оптимистично.
приеми ведро:)

липсваш!Благодаря!

А и нали е само една нощ....