Живота е шибана гадост.
Една мръсна,играна игра.
Подмята те на ляво и дясно,
а после...после -нищо.
Кости в торба.
Някога дрехи.
Виж-колко добре ми стоят!
Как нежно галят гръдта,
очертават задник прекрасен,
меки,обли бедра...
Гмурни се.
Удивен и удавен.
В живота.
А той е толкоз забавен!!!!

Добре, че не обърна реда, че ако началото беше за край...

Интересна идея подхвърляш...и все пак!Винаги е по-вълнуващо да "облечеш"костите:))))обратното е просто неизбежно:))))
Прегръщам те!