Понякога се чудя защо правя това?!
Защо те товаря с мисли прелетели през ума и покапали по клавиатурата..
Тя ги затваря,пресова на плочки и нарежда по стените.Не ги лепи.
За това е нужна здрава мисъл,почти вечна,но притежаването и те прави егоист.
Задържаш я в ума си с надеждата времето да я шлифова и дооформи.
Така докато се усетиш се е превърнала в излишък...
Виждам как един ден най-горната плочка,за която не предполагаш,
че е последна мисъл....как натежава и повлича останалите...
Безброй начупени мисли по циментовия под.
Дали това би ги съживило,връщайки звученето им?!?
Нужни ли са вятър и лъч светлина за да танцуват...

Или хаоса отдавна ги е убил.

Още преди клавиатурата.