Край теб се чувствам великан
способен планини да мести.
Когато гледаш ме засмяно
ми става тясно в тези дрехи.

Когато цвете ми поднасяш
в листата сбрал се е света,
със страст когато ме даряваш-
тъмнее залеза,а аз горя.

Знаеш..знам и аз.
Животът ни е дар чудесен,
и в погледа блести звезда
и любовта е нежна песен.

край теб се чувствам окрилен
да скъсам тези тясни дрехи
в съня си скачам кат елен
но срещам твоите доспехи:)))

Това ми напомни за овена срещнал стена по пътя си.
Цял ден блъскал с глава и накрая тя паднала.Изводът бил,че по-умния отстъпва:))))))
Благодаря за усмивките Нико!:)