Беше един от тези следобеди,когато стоенето в къщи се явяваше загуба на време.
А и всяко движение на родителското тяло отвличаше мислите в нежелана посока.
Измъкна се през прозореца на приземния етаж и отпраши към съседната улица-там винаги имаше дете с което да се сбие или поговори.Дете.Не възрастни които постоянно недоволстват от поведението ти.Замисли се.Напоследък все едни и същи изречения звучаха наоколо."Слез от дървото!""Къде за бога откри локва?!""Спри да риташ топка!""Престани да биеш момчетата!""Не си търси белята!"....
Улицата най-често ехтеше от гласа на майка и.Не беше честно.Никой не правеше забележка на момчетата.И никой не вярваше,че дрехите и сами се цапат и късат.
Обвиняваха я за почти всичко-от кървящия нос на Иван,до счупения прозорец на леля Марга.
Е,не винаги грешаха,но никога не признаха грешките си.
Вчера,докато безцелно подритваше камъчета по пътя,мина жена с ревящо дете на около 3 годинки.
-Млъкни или този лош батко ще те вземе!
Е,това вече я ядоса.Обичаше да я мислят за момче,поправяше ги с явно задоволство,но как тъй с един поглед,жената реши,че е лоша?! А точно бе излязла-нямаше дори прашинка по дрехите и.
Бръкна в джоба си и извади юмрук.Клекна бързо пред хлапето,усмихна се и протегна ръка:
-Искаш ли дъвка?
Малчугана кимна,взе подаръка и вдигна очи към майка си:
-Не е лош баткото!

Момичето се усмихна и продължи да рита камъчетата по пътя.