С времето облечено в тъга
слушам тишината,
на пръсти стъпвам през ноща-
търся си душата.
Резето махнато е от вратата
и болката владее и деня,
а сякаш вчера те прегръщах,бабо.
Една година със смърта....
....
Бял гълъб в двора долетя.

споделям,
дано да намалее!

Благодаря.
Макар и със закъснение-целувки за теб{{{{{}}}}} :))

Толкова си бяла!... Такава болка се не взема :( Тя си е кръст :(
Прегръдка!

Толкова е хубаво да знам,че си тук!