-Здравей,накъде се запъти?

-Здравей...просто търся си пътя.

-О,аз се връщам от там-

не е твоя път,знам.

-Не вярвам...но ти разкажи

-Слушай.
Там има мъгли напоени със сълзи,
прегръща те болка,с лепкави пръсти
краде от душата сила и вяра,
расте в самотата-семе посява-
съмнение,омраза...няма цветя
всичко е плява.
Срещнах безсилие в ярост родено,
на кръст заковало доверие,смелост,
съзнание отвлечено в бездна лъжи,
любовна илюзия в егоизъм крещи.
На края на пътя стои огледало
с погледи мъртви и устни окаляни...
Твоето име няма го там!
Пътя....в сърцето е.Вече знам.

да държим осевата, а?
прегръдка-а-а-а
силна-а-а-а

С малки отклонения.Цун Натинко!!!