Понякога се вглеждам във душата ти
и виждам есента,окичена във злато...
Понякога повлича те към блатото,
а аз съм там,за да те спра.
Когато колебание нападне те,
незнаейки какъв си,кой-
ръка сложи в ръката ми...
За миг поне ще е покой.

покой бленуван,
и после пак хукни натам,
към водопада на живота,
и с неизвестното облян,
без дъх останал, сам
срещу нечия убийствена гарота...

си права Натинко:))))
Не постигне ли мир със себе си,дарения покой е за миг.
Гушкам те:)))

Дори в ръката ти да е,
си мисля аз,
не ще покой да бъде
ами страст.

А аз съм късметлийка,че те откривам :P

е незаконно, скъпа...;))):Р
Уффффф, трябва да вървя на работа!

Хахахах това е вярно,но кой не нарушава законите?:))