Денят напира,но личи,
че водят го мъглите-
поръсват пътя със сълзи
блестящи сред тревите.
Денят напира....куп лъчи-
кървящи облаци в душата.
Залезли в нечии очи
преди да заличат следата..
Денят напира да стопи
кошмарите на здрача,
в които няма "аз и ти"
но аз за тебе плача...

и увлича.Благодаря ти.

за усмивката, sestra:)))
Много усмихнат да е деня ти.

Туй напиране
води до...пресиране.
;)))

Когато няма "аз и ти"
на здрача във кошмарите,
ти мене, скъпа, потърси
под моста при клошарите.
Когато сал' нощта напира
във мойто "аз" без "ти",
налей ми, скъпа, чаша бира
една, че да пестим...;)))

Чаша радост!А нея няма да пестим!
Когато е объркан "аз"-а
с клошарите да поседим.
Сърце за мен и за кошмарите
щом имаш налице,
очаквай приказки безкрайни:))))
излитащ дим в небе.
пп.страхотно докосване имаш скъпи,благодаря:)))