Промяната...
Винаги е първо в теб,нали?
Изгаряш и замръзваш,
пилееш се като зараза,
а искаш да се върнеш
в началото и да откажеш.
Желанието..
Във вените ти влято,
през сънища излято,
почти неустоимо с тез
крясъци неудържими
за грях....
а искаш да откажеш.
Рефлексите...
Са чисто животински.
Ловът е извинение
щом дивеча те иска,
копнее приключението...
и риска.
Е как да се откажеш...

е добре казано, скъпа...;)
А тези крясъци за грях, ах, звучат ми вдъхновяващо!

в този момент,подобни крясъци биха ме хвърлили в луд бяг скъпи:))))
Слънцето наказва глупостта със спане по закачалки на всички откачалки:))))))))))