Ноща атакуваш-
винаги идваш по тъмно,
когато умът слугува
на сънища-безумства.
Яростно късаш мъглите,
жадно отнемаш дъха-
нападайки в тялото скрити
изгарящи чувства за грях.
Мисли-окови  даравяш
без никакъв свян.
Денем почти си забравила...
Бе музите трябва да спят!

Музите са будни в душите ни,
идват като гости неканени.
Стоят, за нищо не питат,
а и не искат да останат.

Музите докосват с целувка
и се разтапят в мъглата.
Те ни карат да се влюбваме
и да продължаваме нататък....

{{{{{}}}}}
"..и да продължаваме нататък.... "
съвсем да :)