Започва се...
Старата позната
с непознато лице отново е на прага
протяга ръце,
сърцето се стяга
свиваш се като дете.....
ембрион 
в корема на мама...
да,ама не-вече си голяма
и с треперещи ръце 
отблъскваш измама
далеч от лицето 
което го няма.
Тя те държи и тресе...
всяка мисъл избягваш,
за да не се спре
и остане.
Мълчиш.
Не крещиш да престане
защото я знаеш-
старата позната
с непознато лице.....
Удря право в гърдите!
Пази се,ако имаш сърце.........

дали е тук само за да ни измъчва, или...?

Сет,очарова ме разбирането Ви!
Благодаря:))))

Tи с твоите философски стихове...Как да не мина оттук!
Поздравявам те!Страхотно попадение!За завиждане е!:))))))))))))))))

:))
Без да искам пуснах@3 без ника ми:)))

bizcocho

Слънчево зайче.Омагьосващо:)))(
Прегръщам те!