Всяка дума 

прогаря душата 

всеки жест преграда

руши.

Всяка мисъл крещи

да остана....

Мили мой,

защо все мълчиш?

Ти се оправда с енигма,а аз с какво да се оправдая,че мълча?Как можеш само с няколко думи да "рехвърлиш" светът?!За секунди го стовари на раменете ми,а дори и не разбрах как в този миг се отзова пак в ръцете ти...

Всеки опит да те стигна
среща камъка суров
това наистина е стигма
това е новият ми гроб...
Всеки опит да те пипна
ме жегва като палещ ток
камъка успях да стигна
но в много късен срок....

енигма ш'ти свърши работа :)))))) за оправдание :)))))
но не препоръчвам дълго слушане щото докарват депресии.Иначи ги харесвам.А успеха се дължи на теб-имаш сърце за думите ми.Това,с надушването през девет села си е баш истина!:)))))
Приеми прегръдка,мила!

Не е нужно много.
Само градуса вдигни-
камъка ще стане лава,
стигмата ще претопи.
Крачка направи голяма
и в очите погледни.
Срокове отдавна няма.
Мили,за плитките не дърпай!
Ихххххххх.

болката на чаканите думи...
копнежно оставане... всяко оставане си има лимит, нали така?
или греша?

Всяко оставане си има лимит....за жалост.