Нахвърли му се като дявол на невинност.
Нямаше търпение,за да го изучава малко по малко,запомняйки различните нюанси.Ооооо,не-търпението остави за по-късно,а сега,сега трябваше да научи всички защо,как и кога.Не погледна в страни-разкъсваше го с настървение и жажда,поглеждайки парчето озовало с в ръката и за миг,липсата на блясък я караше да го захвърля на далеч и да посегне към следващото.........Не усети кога стигна края.....последния къс...същия кървав остатък без блясък.
Ядосано го удари в земята пред себе си.Разпадна се.И там,в най-малкия къс грейна.....сълза.
Вля се в нея,пое я като удавник с надеждата да открие......и разбра.
Всичко което някога бе търсила е изхвърлила зад гърба си.....сляпа за блясъка му.
Дали бе твърде късно да се роди отново?!

Тя всъщност хвърля на земята очите му, които е извадила преди това, нали?
:/

хм...да се роди,ако тя пожелае -да,но да срещне началото в същия ,към нея, непроменен вид-не:(
Тез мисли откъде те копнаха?:(Вирусни са!!!

леле!
Моче, ама не става дума за мъж, бре! За живота, за на момичето живота става дума, за неоценените мигове, за подценените, за вечното търсене и ненамиране... защото намираме, когато не търсим и защото блясъкът - истинският! е в малките, незабелижими неща, в ритъма, в ежедневието... не! в ежеминутието :))
Светланко! Цунк!

аз се си мисля за кървища и всевъзможни гадории...
простете ми!

Не се извинявай.Вината е моя,че пиша импулсивно по мисъл хрумнала ми в момента,неясно-спестявайки обяснения(това е щот нямам търпение към дългите разкази) и явно хич ме няма в прозата.Ако не бях такъв инат до сега да съм се отказала от опитите:)))))

Слушах албум на "Енигма",а повечето им парчета са разбиващи:)))От там дойдоха тези мисли!
Прегръщам те с пожелание да не пропускаш блясъка!

А бе сърДечко,ти ли си в мен или аз в теб?!??
Обичам те!