Една смърт дълбае душата
Една смърт -кървящи сълзи.
Твърдят-лекува живота,
след време така не боли.
Един страх оживява в сърцето.
Един страх от бъдещи дни.
Безвъзвратно от мен е отнета
обичта на онези очи.
Една мисъл поражда тревога
Една мисъл безкрайно горчи.
О,Боже!Пази паметта ми!
Домът на баба пази!

Моите съболезнования!

А3 бях в 6-ти клас и живеех далеч от нея,в чужбина.Родителите ми вдигнаха ръце от упорството ми и се съгласиха да се върна в бг и да живея при нея,но...съдбата спъна упорството ми-тя ,баба почина.След години се върнах,но нищо не беше както в представите и ранните ми спомени,а и баба я нямаше....Толкова години оттогава...Страната си отново напуснах,вече съвсем съ3нателно и с желание,но споменът 3а та3и ми бе3крайна , в3аимна обич винаги ще е жив в душата ми.
След време болката стихва,но едно пра3нота не се 3апълва-тя е нашият последен букет обич.

споменът никога няма да запълни липсата, но смъртта все пак е част от живота. Не Бог, ти ще пазиш спомена!
Прегръщам те, миличко.

Мо,благодаря!

ми избиват балансите мила.Хората около мен се държат сякаш не си е отишла само преди 60 дена,а я няма от години.Сякаш са я забравили.Боли ме от това!
Този букет ще е винаги свеж!:))

Права си!Няма да позволя спомена да изчезне в мъгла!
И аз те обичам слънчо!:)

Има и такива моменти , но те са реални и стиха е истински !Поздрави !

има рани, които не зарастват никога. Само мъждят и веднъж днево се отварят за кратко. Ако това ти е утеха изобщо. Но определено болката намалява по интензитет. Тази загуба е такава. Ще отпусне хватката след време. Но липсата ще остане завинаги. Има други неща, които ще те утешат. Прегръдки.

Благодаря!

обич моя!Мисълта,че полудявам е стряскаща.И присъствието ти е утеха!Благодаря:)