В бяло ме искаш,
но аз съм греха!
Невинност не нося-
горя с любовта!
Зелено,напомняш ми,
с пролетен дъх е.
Отново усмихваш ме-
тайнствена тръпка.
Синьо предлагаш-
небесният цвят.
Той е студен,
аз-горещия ад!
Лилаво ми сочиш?
Да,знам за страстта-
смехът ми излива се,
от какво те е страх?
Какво като сочат
и говорят на глас,
че цвета е порочен-
Червено съм Аз!

Много ми допадна стиха!В душата ми грееше от всеки ред,който четях!:)

И в моята е едно такова ведро днес:)))))
Приеми приятелска прегръдка!

роза съм, уханна съм!
аз съм само цвят червен,
живот, обгърнат от любов!

Перфектен стих, Червеничко Слънчице! :)))

за сърцето ти:)))))))))

искаш да си бяла
после пък зелена
идваш в мойта стая
сърдита, оскърбена
мусиш се в лилаво
в черно ме поглеждаш
това не е ли дежавю:
а ти не си ли..
ч е р в е н а т а !

диалозите винаги са ми допадали.
Умееш,Мо:))
Дежавю?:))))