Сещам се за теб и се усмихвам.
Изпълва ме приятна топлина
спокойствие познато ме обзема-
докосна с нещо моята душа.

Сълзи за тебе страннико проливах,
в началото на ада бях,
сега си спомням оптимизма
изпращал вечер в моя свят.

И няма никога да съжаля,
че кой си не разбрах.
Не те познах и ти не ме позна,
но свързаха ни радости и смях!

Звучи като лична изповед.......
Приятни спомени от един непознат :))))))))
И аз съм имала подобни изживявания, които ме карат да се усмихна като си ги припомня.

Привет усмивчице,наистина е изповед:)
Дори и леко тъжен,спомена топли!Весела седмица за теб!