Не помня кога се случи и как влезе в живота ми.Навярно ти знаеш Слънчо.
За мен началото бе 25.08.07г.
Обадих и се по телефона,защото бе написала,че я боли...някак знаех,че аз съм причината.
Трудно плача,но щом чух гласа и сълзите сами излязоха.Боже как исках да ги спра!Не можех,най-малко защото и тя плачеше.Каза ми-"Моля те,наплачи се,изчити душата си от болката!"Най-зле ми действаше мисълта,че и нея я боли...всъщност,сега знам:))
Плаках три часа!После и се обадих надявайки се,че тя е по-добре и..........гласа и отключи всички останали врати,бе направо потоп!
Ако седна да описвам всичко което е направила за мен,дори без да знае,ще ми трябва поне седмица:)
а обичам кратките речи:PТа!
Целта на постинга ми е да и кажа-
Нямам идея съдба ли е,но съм щастива,че ни събра.
Не знам какво ще се случи,но съм сигурна,че ще е красиво.
Търпението не е силната ми страна,но този път чакането си заслужава.
Обичам те с душата си и знам,че най-хубавото ни предстои-нашата първа среща:))))

Днес хич ме няма! Някакви облаци ме крият и някакъв вятър се халосва по дърветата и тревите. Това видимо личи и от носията, която си сложила върху крехките си рамене – джинси, потник, пуловер и... яке! Как ти дойде на ум яке да облечеш посред лято, а... „а когато сняг запръска? що ще чиниш ти зимъска?!” А?
Знаеш ли... няма се халосвам повече, ще стана една сериозна, още по-сериозна и най-, ама най-, най-сериозна жена и ще ти кажа:
Обичам те, Човече!
Нищо необикновено няма. Между всички хора има връзки, нашата е от по-специалните. Има една стара приказка, че всички сме парченца от нещо, счупено преди милиарди години... търсим се и се намираме и... сме щастливи, че се допълваме взаимно...
Простичко е!
Нищо не съм направила за теб, просто те обичам и сме винаги една до друга, макар че още не сме се виждали на живо!
Само се чудя.... ще издържиш ли на всичките ми пороци?! Та аз не помня дати!!! :))))))))) и като ти забравя рождения ден... ще видиш ти!! :))))

И аз пуша :))))