Викнах мъглата в очите си-
в огледалото болка да скрия.
Поканих буря в прозорците-
да не чакам вратата да тропне.
Свалих от простора мечтите-
стига вял ги е вятъра
събух безмълвна надежда-
да докосвам боса земята.
Продадох любов непораснала-
да купя кило безразличие
изтупах спомен прашлясал-
да помня,а не да се вричам.
Забих пирон на стената-
в него да гледам отричайки.
Оставям бутилка на масата.
Напиши ми писмо...
Аз отлитам.

за чаша безразличие на заем, Шери:)

не заменяй любовта за безразличие!
каквото и да е станало!
не позволявай празнината да те завладее!
по-добре мрази!
повярвай ми! повярвай на някого, който така и не се научи да мрази и от това много, ама много боли!

че ме изиграха-още нямам доставка:PНо ще помисля за споделяне...всъщност не бих дала от него на приятел!Признах си!

Слънчо ми как очакваш да те послушам(за мразенето)като няма личен пример а????
Обичам те много Наталка:))))