Прекрасен си!
Във свежестта на утрото
прегърнал нощни спомени
с усмивка-преоткрила полета
на древности изронени.
Омаен си!
Разпалващи страстта ръце
преливащи в извивките на тялото
и с устни-раждащи се викове
екстаз в искрящо бяло.
Един ли си?
Във сетивата 
на женската ми същност,та
само в дълбините на душата си
признавам твоето могъщество!

времето има по един единствен!
винаги съм се чудела: кой е единствения от единствените?
прегръдкааааа
много приятен стих