Нали помниш градината с дракона?
И горящата роза....и охлюва
скрит в бездиханност от ужас,
с кована ограда и .......
минавам пътеката стръмна,
след мене се стича земята
окаляна в моите сълзи..
Сама ще те стигна и върна във замъка.
Ще влача торбата
със спомена,връщан 
безкрайно на лента -
оназ осветена от драконов огън.
Там съм.В градината.
Късам букета забравен 
от минало-
събирам си тръните,горделиво
изхвърлени,
а толкова нужни....да знам че съм жива.

Знаеш ли колко много те обичам, непознато момиче?!!!