БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА, 
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ..."
Напразно ли куршумите свистяха?
Къде достойнството ни е сега?

С какво за жертвите се отплатихме,
с какво почетохме им паметта?
Май всички принципи погазихме
и къс по къс продаваме България!

От сенките си вече се страхуваме
в душите ужаса таим
и на свободни се преструваме,
а смърт след смърт броим.

И питаме се "Кой е утре?
Дали е някой наш познат?"
Виновно гледаме, щом чуем
за детска смърт, куршуми или глад.

"ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН..."
Но по-голяма днес си нужна!
Забравихме и чест и срам!
Кървиш, БЪЛГАРИЙО! А няма
кой да те превърже...

хубаво е. И много...близко. Просто ме изненада:))

Хареса ми и това, че ползваш велики за база!
Много си те обичам аз теб! Много!

Ракли,и с мене си така постъпвам:)))))

щото е взаимна:)))))
Първи опит за нещо сериозно Нел:)

ne go 4eta za parvi pat v bloga ti-i v4era go pro4etih:)
Mnogo e spolu4livo sa4etanieto! Mnogo!Silen stih!Za sajalenie i realen:(