Погледнах Важните неща
натрупани на масата...
покрити с прашна самота,
родили викове безгласни.

За гърлото ме стисна спомен:
усмихнато дете и списък,
загърбени мечти и спомен
с гълъб,отлетял на изток..

Ядът изрита Важните неща,
Сериозната усмихна се виновно
на малкото дете с мечта.
Прегърнах върнатия порив!

най-важното е да спрем да се взимаме на сериозно!
всичко се нарежда едва след това!
Слънчице, това много ми хареса! :-)))

Твърде рядко"важното"е наистина важно!
:)))