Отново изпълва ме ужас,
отново безмълвно крещя!
Отново се лутам по пътя
и ритам с омраза мечтата...

Не спирам да питам-Защо???
Не спирам да прося безвремие
не спирам поредния нож 
да забивам в душата...забвение!

Пречупва ме ден подир ден...
роня надежди изсъхнали.
Изгаряш пустинята в мен!
Не искам без теб да е пътя ми!!!!!!

Поздрави на баба ти!

Ще предам!А факта,че мога да го сторя ме изпълва с щестие:))))

Podari i stiha!
Az ne mojah da i kaja kakvoto iskah...tai se slu4i

тя знае колко много, много я обичаш!