Душата?
Чаша надигнах -
в последната капка
за миг май я зърнах,
но беше тъй кратко...
Дали не обърках
спомена ярък за
нейната цялост?!
Надигам шишето
с гърлото тясно...
Отново ли влюбване?
Шамар ми удари (чувството старо)
напред полетях,
но юмрукът изправи ме... (виждам в бяло)
Е... пак ще я търся...
В капките дъжд,
в нощните викове...
поне още веднъж!
Какво?!
А! Онази...
Нея задръж.

шамарите и юмруците(на разочарованието) не успяват да спрат порива.
Или... поне така те разбрах?! :-)

Понякога е нужен ритник за да поемем във вярната посока:))))
Въпреки,че предпочитам почесване зад ухото:)))))))

:))))))))))e,kak da komentiram stihqt sled kato pro4etoh komentara i cqlata omaq ot dumite se izpari i ostana samo smehat ot sledva6tite:))))))))))))))))))))))))

Той стиха уж за любов бе замислен,но явно междувременно мисълта е изтекла на някъде:)))
Усмихнати дни!