Днес срещнах първото си гадже.Не го бях виждала от 20 години......Случката...
На 17,все още нямаше момче което да рискува с мен.Едните с удоволствие обсъждаха сериозните теми с мен,свалячите страняха поради славата ми за две счупени ръце,а нехранимайковците страняха от бързия ми ум.Беше започнало да ми писва-всяко събиране с приятелки бе идентично с предното-аз гледах някъде над главите им,додето те обсъждаха новите си завоевания.Имах усещането,че ме канят за защита от намеси в разговорите им.
Та.По средата на една такава среща,станах и се напъхах в първия изпречил се пред погледа ми магазин.Пола-къса и чоропогащник!От следващия си тръгнах с обувки с ток-цели 5см!
Половината нощ прекарах учейки се да пазя равновесие,останалата-в размисли за реакциите на съучениците.Сутринта бе пълен хаос!Кошмар!Никой не беше споменал за времето нужно да се наглася като жена.Татко изпадна в истеричен смях като ме видя,а майка ме изпрати доста притеснена(тогава и хрумнало,че трябва да следи месечния ми цикъл:))))доста време го правеше:)))
И точно тогава се случи!В автобуса "забърсах"красавец на около 24г.Всъщност той ме забърса:))
Доде се усетя знаеше къде уча,в кой курс,каква е програмата ми и кога свършва последния ми час,а единственото което аз научих е че следва!И днес не знам какво е завършил.Мдааа.
Реакциите в училище вдигнаха самочувствието ми в космоса!Момичетата ме гледаха злобно,на момчетата им изкочиха очите,а репликата"Къде си ги крила тия крака до сега ?"с коментара"А гърдите?"бяха леко предизвикателство за разваляне на новото ми начало...сдържах се!Нямаше разбити усти.И така,след последния час,излизайки наперено от училище едва не се пребих.Студента ме чакаше!Малеееееееееее,ами сега?!???Какво трябва да правя?как да се държа?коя да бъда?
Докато мислех над тези толкова сложни въпроси,се оказах на път към х-л Плиска-имало приятно кафене там.Да,ама не!Влизайки в кафето първата ми мисъл бе да се скрия така,че никой да не ме види!Бързо!!!С широка(мъжка)крачка се запътих към най отдалечения мрачен ъгъл.Не стана!Късата пола спъна бързото ми придвижване,като ме заби в масата на двама увлечени в разговор мъже.На крака ми се появи бримка,а в стемежа си да я скрия я докарах до петата си.Мисълта,че това е върха на излагацията ми,се оказа прибързана....


пп.следва.........утре:)))

чакам продължението с нетърпение :-))))
Понякога ни се иска един калпазански ден да спре на обяд, обаче... нееееее :-)))

явно сме в периода на срещи с първите гаджета:)) изникват доста забавни продължения.

Знам,че трябва да го продължа:(
налага се да изчакам,летящата да ме перне....щото сега ме е подхванала оная с косата....Счупих и дръжката!!!!Пък!

това утре, много разтегливо бе :))))