Взех си мълчаливата гордост,
на клоуна достойнството свалих,
продадох крушите от рая,
със съвестта нов договор скрепих.
Ръкавите на нежността изхвърлих,
събух чорапите "приятелство" -
от лицемерие прогизнали -
и боса се затътрих...
С лоялността безличието нахраних,
доверието отпраши в странство,
но неразбрана болка си оставих
да ми напомня за забравата...
..................
О, да! Вересиите събрах си и заключих!